Ads Top

Христофор Колумб по пътя на Тамплиерите


Мистерията на Рослин

В околията на Единбург е построена една от най-мистериозните сгради на Средновековието - Рослинският параклис. Работата по изграждането му започва на 21 септември 1446г. под патронажа на Уилям Синклер (от фамилията на шотландски благородници, според легендата свързана с Ордена на тамплиерите) и е завършен след 4 години, на 21 септември 1450г. - деня на пролетното равноденствие. Това е един енигматичен църковен храм, криещ много древни тайни, древно познание, предавано от поколение на поколение. Както в класическата традиция на философските къщи (готическите катедрали), върху камъка изглежда е документирана последвалата стъпка на предаването и приемането между Ордена на тамплиерите и масонството, както и опознаването на тайните маршрути към Америка в епоха, предхождаща официалното й откритие.

the Rosslyn chapel

Разкриването и едновременно с това укриването на архитектурно детайли в тази уникална постройка започва още от самия проект, който е изцяло реализиран като репродукция на Храма на Соломон - мястото, олицетворявано с рицарите тамплиери. Тясната връзка между Рослинския параклис и Ордена на монасите-воини, официално унищожени повече от век преди това, се потвърждава и от красноречивото изображение на кои с двама ездачи, символ на тамплиерите.

Сред редицата особености на катедралата ясно се открояват някои екзотични растителни видове, типични за Централна Америка, издълбани в мрамора - забележителен факт тъй като официалното откриване на Новия свят с типичната му флора е станало едва през 1492г. Наличието на тези растения в параклиса недвусмислено показва, че тамплиерите са притежавали изключителни познания, може би дължими на античните документи, скрити от есеите под руините на храма на Йерусалим и попаднали в тяхно владение.

Това обстоятелство може да даде обяснение за причината, поради която флотата на Ордена е била установена в атлантическото пристанище Ла Рошел - най-добрата точка за потегляне по вода към Северна и Южна Америка. И донякъде обяснява произхода на златото и среброто (или поне на значителна част от тях), с които тамплиерските банкери са напълнили трезорите на европейските монарси. Внезапният икономически просперитет се появява след официалното откриване на Америка - континент, богат на златни залежи.

И до днес се пази митът за Ел Дорадо, където според местните легенди е съществувал цял град от злато.

Констатациите на Руджеро Марино

Откриването на маршрута за Новия свят официално се приписва на Христофор Колумб, постигнат по странно безопасен и несигурен начин, който заслужава допълнително проучване.

Трите известни каравели, с които предприема своята известна експедиция, са с бели платна с характерния червен тамплиерски кръст. Тъстът на Христофор Колумб (подписвал се като Cristo ferens, което на латински означава ,,носител на Христос") е рицар тамплиер, какъвто е бил и друг велик мореплавател - Васко де Гама. Изглежда близостта с тамплиерите е повлияла Върху познанията им. Христофор Колумб вдига котва от пристанището на Палос в Португалия - страната, в която тамплиерите са продължили легално да съществуват по време на тяхното преследване и унищожаване, сменяйки само името си.

Ruggero Marino
Дългогодишните изследвания на Руджеро Марино ясно показват, че историята на популярния мореплавател подлежи на цялостно преразглеждане. Както наскоро заявява Ариго Петако, в светлината на най-новите открития, трудът му ,,Христофор Колумб, последният от тамплиерите" е напълно в състояние да преобърне наопаки мита за мореплавателя от Генуа. Марино разкрива, че Колумб е извънбрачен син на кардинала на Генуа Джовани Батиста Чибо (от еврейски произход), възкачил се на папския престол през 1484г. с името Инокентий VIII и че баща му е имал родствени връзки с Лоренцо де Медичи. Продължава с резултатите от своите исторически изследвания, посочвайки, че точно те са разпоредили мисията в Америка, за да получат финансовата подкрепа на влиятелните еврейски лихвари.

В действителност Колумб не тръгва към неизвестното, както твърди официалната история, а много добре е знаел накъде отива благодарение на географските карти на тамплиерите. Това се доказва от факта, че навигацията на мореплавателя (като първа такава до Америка) е извършена така, сякаш маршрутът е напълно известен, с перфектни познания как да се използват метеорологичните условия за прекосяването на океана. Експедицията започва точно когато трябва да се избегнат пасатите (които все още никой не е познавал), а при завръщането си към Европа използва теченията на северните ветрове. Ако не е познавал посоките на теченията и метеорологичните условия, с които е трябвало да се срещне лице в лице, не би могъл да устои на бурите на Атлантическия океан и да достигне до крайната точка - нито на отиване, нито на връщане.

Логично ли е да вярваме, че Колумб е имал само късмет?

Между многото странни съвпадения можем да посочим и това, че мореплавателят е напълнил корабите със стъклени мъниста, които случайно са се оказали много харесвани от американските индианци и са използвани като разменна монета. Освен това, съществуват документи, от които е видно, че дори някои търговци са познавали Америка много преди официалното й откриване. Доказателството се крие в частния исторически архив на херцогиня Луиза Изабел Алварес от Толедо - последния потомък на фамилията на Медина Сидония. В доста пространното по обем и доказателства творение ,,Африка срещу Америка" е обяснено, че в действителност внасянето в Испания на американски зеленчукови и зърнени култури (картофи и царевица) е започнало да става още от началото на 1400г. В летописите на Алонсо де Паленсия (умрял през 1412г.) много подробно е описана царевицата с всички свои характеристики. Маршрутите до Северна и Южна Америка са пазени в тайна от търговците, за да не се нарушава икономическият монопол. И за да се скрие истинският произход на американските продукти, морските търговци са поддържали тезата за африканския им произход. Истината обаче излиза наяве от документи, съпровождащи пътуването и описващи прекосяването на океана в продължение на цели 25 дни. Добре е известно, че картофите и царевицата биха могли да произхождат и от Африка (или от други тогава известни места) и лесно може да се направи изводът, че тези записки се отнасят до Карибския басейн, а вероятно и Бразилия.

Херцогинята даже е притежавала и оригинала на исторически документ за разпита на Диего - сина на Христофор Колумб. Той дава показания, че за пътуванията си мореплавателят е използвал една от мистериозните морски карти, принадлежащи на папа Банифаций VIII, която посочва маршрути, вече познати на господата от Палос (повечето от които са бивши тамплиери и просто назовали се ,,Рицари на Христос") и официално забранени за останалата част на населението на Португалия с Наредба, датираща от 1485г.

Що се отнася до други, по-малко познати аспекти, отнасящи се до подготовката на експедицията на Колумб, Марино подробно описва сумите, внесени от покровителите на това начинание. Ето защо, от историческа гледна точка, би трябвало да бъде преразгледана също и романтичната легенда, според която кралица Исабела Кастилска се е лишила от всички свои бижута, за да финансира пътуването на Колумб. Със задълбочената си и продължителна работа изяснява факта, че тя не е дала дори и една златна монета, тъй като експулзирането на евреите от Испания е довело до обедняването на хазната на кралството.

Истинската цел на официалното откритие е била да се трансформира Новият свят в Нов Йерусалим (задача, която по-късно ще бъде успешно изпълнена от масонството) и в същото време да осигури поток от кервани на търговци, на които е бил препречен пътя към източния ислям. Лоренцо де Медичи умира на 8 април 1492г., а папа Инокентик VIII - на 25 юли същата година, и двамата при неясни обстоятелства.

След внезапна смърт на папата на неговия престол се възкачва испанецът Родриго Борджия под името Александър VI. От това може да се направи заключението, че смъртта на папа Инокентик VIII и на Лоренцо де Медичи е предизвикана с цел да се постави на папския трон собствен претендент и по този начин да се възползват на папския трон собствен претендент и по този начин да се възползват от откритието на Колумб и всички териториални права върху Америка.

В книгата си Руджеро Марино прави цялостна реконструкция на фактите и задкулисните машинации, от които изплува истинската причина, поради която Колумб е бил възпрепятстван в осъществяването на своите проекти, унижен и окован. Официалната версия гласи, че мореплавателят веднъж приближил Новия континент неочаквано променил посоката, насочвайки се към най-близката суша. Вместо да продължи в посоката, която би го отвела направо в Америка, е завил към Куба. Икономическите и политическите последствия от това са били изцяло в полза на Испанската корона. В случай на успешно осъществяване на експедицията Колумб е щял да получи титлата на адмирал, функцията на вицекрал и губернатор на откритите земи. Вместо да му бъде признато откриването на Куба, за испанското кралско семейство не е представлявало никакъв проблем да го признае за откривател на целия американски континент. В този случай е ясно, че Испания не е имала никакъв интерес да води добросъсвестни преговори с генуезкия мореплавател. Факт е, че официалното откриване на Америка е направено от Америго Веспучи известно време след пътешествията на Колумб, без да има някакви щети за Испанската корона. Възможно ли е тогава да се предположи, че в действителност Колумб е бил принуден да смени посоката от същите тези довереници на кралицата, които после са го оковали във вериги? Не е ли странно, че видният мореплавател не е успял да открие Америка дори от близката Куба?

Вече е ясно, че официалната версия в историята за откриването на Америка е стигнала до своя залез. В светлината на новите открития на херцогиня Луиза Изабел Алварес от Толедо изглежда твърде вероятно, че човекът, наричан Колумб, е черпил информация за пътуването си от на посветените от Палос, които притежават познанието, принадлежало някога на тамплиерите.

Археологически открития

Фактът, че пътят за Америка е бил познат много време преди официалното й откриване, се потвърждава и от някои археологически открития. В Нова Скотия например съществува древна кула с осмоъгълна основа с неизвестен произход, която по всяка вероятност е служела като наблюдателница за приближаващите плавателни съдове в Нюпорт. До момента, като се има предвид липсата на каквито и да било документи за това, се счита, че това е оцеляла част от стара мелница. Резултатите от новите изследвания обаче окончателно са преобърнали тази теория. В Масачузетс (САЩ) е запазено друго спорно откритие - древен и ерозирал от времето паметник на рицар от Уестфорд, който сякаш изобразява тамплиерски рицар в броня.

Отново в Рослин

Официалната история се опитва да наложи становището си, че масонството е основано през XVIIIв. от средновековни каменоделци, които никога не са били в роднински отношения с Ордена на тамплиерите. Енигматичният параклис в Рослин обаче може да се смята за източник на откровение от отношение на действителните връзки между тамплиерството и последващото братство на масонството. Неговите създатели, дори и посредством криптографски език, типичен за тайните общества, оставят незаличимо доказателство за осъществения преход на предаване между двата ордена.

Масонството, макар да е признато официално едва през 1717г., е съществувало от много време като естествено незаконно продължение на Ордена на тамплиерите. Сред изображенията в параклиса присъства едно особено красноречиво, което изобразява ритуал по посвещаването в масонство, прилаган и до днес в съвременното масонство. Сцената на ритуала ни кара да мислим, че членовете на новооснованото тайно общество са рискували да бъдат обесени, предвид че посвещаваният е трябвало да се изправи преди магистъра със завързани очи и с примка около врата. Този симулационен ритуал е служел да напомни на кандидата за опасностите, с които би се сблъскал, влизайки в тази общност, и така да бъдат отдалечени не много надеждните или смятаните за недостойни да бъдат посветени в тайните.

В изграждането на Рослинския параклис са участвали най-добрите каменари и зидари, специализирани в изграждането на катедрали - или masonry, от които векове по-късно се ражда официалното масонство. Съществува легенда, свързана с градежа му, която е абсолютен аналог на масонството (XVIIIв.) за строежа на Храма на Соломон. Този един а същ култ, превърнал се във фикс идея и за двата на ордена на Храма на Соломон, подчертава общата езотерична доктрина. Масонството пуска своите корени в тамплиерството и днес представлява най-мощното тайно общество (легализирано) в света.

Кошерът на параклиса крие символично значение?

На покрива на параклиса е поставен кошер, който наподобява отзвук на този, открит в мегалитичния апогей на змийските жреци от Малта, фигурата на пчелата се появява върху регалиите на фараоните, а по време на династията на Меровингите е свещен символ (300 златни пчели са намерени в гробницата на Хилдерих). Поставянето на кошера на такова енигматично място като Рослин крие символичното значение и е най-ефектната метафора, която описва усърдието и трудолюбието на наследниците на един-единствен род по онова време.

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.