Ads Top

Сатанизъм - култ към Сатаната или черната магия


В началото на XIV век друго разклонение на дуализма, далеч по-страшно от манихейската ерес на албигойците, започнало да дава признаци на живот. Това бил култът към Сатаната или черната магия. Към тази тема трябва да се подхожда с крайна предпазливост поради факта, че, от една страна, многото, изписано по нея, е резултат от средновековното суеверие, което вижда във всяко отклонение от Римокатолическата вяра директната намеса на Злия, додето, от друга страна, заговорът в историята, който отрича съществуването на Окултната Сила, дискредитира като изблик на истерично въображение всички разкрития по този въпрос, от който и източник да идват те. А  това не е никак трудно, тъй като темата се поддава на осмиване поради удивителната си ексцентричност.

Безполезно е обаче да отричаме, че култът към злото е съществувал винаги; призоваването на силите на мрака е било практикувано в най-ранните дни от съществуването на човешкия род и след новата ера то намира израз. И това не са предположения, а верни исторически факти. Към края на XII век луцифернанството се разпространило на изток през Щирия, Тирол и Бохемия, като стигнало чак до Бранденбург; до началото на XIII век то завладяло източна Германия, а през XIV век стигнало зенита на успехите си в тази страна, както и в Италия и Франция. Култът достигнал до нов етап от развитието си и не простото умилостивяване на Сатанаил като владетел на този свят, практикувано от луциферианците, а истинският сатанизъм - любовта към злото заради самото зло - формирал учението на сектата, известна в Италия като la vecchia religione или ,,старата религия". Магьосничеството се наложило като професия а вещиците, които съвсем не били изолирани самотници, както някои смятат, се обучавали да практикуват своето изкуство в школи по магия. Тези факти трябва да бъдат помнени, когато Църквата бива обвинявана за насилието, което е упражнявала върху вещерите, понеже това не са били отделни индивиди, а система, която тя си е била поставила за цел да унищожи.

Същината на сатанизма е светотатството. В церемониите за викане на сили от ада, описани от Елифас Леви, четем: ,,Трябва да бъдат осквернени церемониите на религията, която изповядва човек, и да бъдат потъпкани най-светите й символи." Тази практика стига до кулминационната си точка в оскверняването на Светото Причастие. Осветената нафора била давана за храна на мишки, жаби и свине или била осквернявана по неописуеми начини. Можете да откриете едно будещо отвращение описание на черната литургия в книгата на Юисмас (Huysmans) ,,Там долу". Не е необходимо да преспивам гнусните подробности. Достатъчно е просто да се покаже, че този култ е съществувал наистина и ако остават някакви съмнения по въпроса, животът на Жил дьо Ре предоставя документални доказателства за видимите резултати от черната магия през Средновековието.

Gilles de Montmorency
Жил дьо Ре се родил в Машкул, провинция Бретан, около 1404г. Първият период от живота му бил славен; тъй като бил спътник и водач на Жана д'Арк, той станал маршал на Франция и се отличил с много доблестни дела. Но след като пропилял огромното си богатство предимно за църковни церемонии, провеждани с най-налудничава разточителност, той се принудил да изучава алхимията, до известна степен от любопитство и донякъде като средство да възстанови прахосаното си богатство. Щом чул, че Германия и Италия са страните, където процъфтява алхимията, той вербувал за служители някои италианци и постепенно бил въвлечен в по-нататъшната сфера на дейност на магията. Според Юисмас, до този момент Жил дьо Ре останал християнски мистик под влиянието на Жана д'Арк, но след нейната смърт - може би от отчаяние - той се предложил на силите на мрака. Призоваващите Сатаната сега се считали при него от всички страни. Сред тях бил и един италианец - Прелати, който съвсем не бил стар и сбръчкан традиционен магьосник, а млад и привлекателен мъж с очарователни маниери. Защото именно от Италия идвали най-умелите адепти в изкуството на алхимията, астрологията, магията и викането на силите от ада, които се пръснали из Европа и особено във Франция. Под влиянието на тези ,,посветители" Жил дьо Ре подписал едно писмо до дявола на ливадата близо до Машкул, като поискал от него ,,знание, власт и богатства", а предложил в замяна всичко, което бъде поискано от него, с изключение на неговия живот или душа. Но въпреки тази молба и един договор, подписан с кръвта на автора, Сатаната не му се явил.

Тогава, след като се отчаял още повече, Жил дьо Ре прибягнал до отвратителните мерзости, заради които името му се е покрило с позор - още по-страшни призовавания, гнусни оргии, извратени пороци във всичките им разновидности, садистични жестокости, ужасни жертвоприношения и накрая изгаряния на малки момчета и момичета, събирани от негови представители в околността и умъртвявани след най--безчовечни изтезания. Стотици деца буквално изчезнали през периода 1432-1440г. Много от имената на злочестите малки жертви били съхранени в документите от този период. Жил дьо Ре приключил живота си така, както заслужавал: през 1440г. той бил обесен и изгорен. Досега, както изглежда, не се е намерил негов защитник, който да го постави в редиците на ,,благородните мъченици".

Някои ще изтъкнат, разбира се, че престъпленията, описани тук, са извършени от безумен лунатик и не бива да бъдат приписвани на никоя окултна кауза; отговорът на това е, че Жил не бил изолиран индивид, а член на група окултисти, които не е възможно да са били луди всичките. Освен това, едва след като призовал Злия, той развил тези чудовищни наклонности. Така и неговото копие от XVIII век - маркиз дьо Сад, съчетавал с отвратителните си дела пламенната омраза към християнската религия.

Как да си обясним тази мания по магията в Западна Европа?
Дешан насочва вниманието ни към Кабалата - ,,тази наука за демонични изкуства, в чиито тайни посвещават евреите" - и несъмнено в никой изчерпателен обзор на въпроса влиянието на еврейските кабалисти не може да бъде пренебрегвано. В Испания, Португалия, Прованс и Италия евреите станали сила до XV век; още през 1450г. те проникнали в интелектуалните кръгове на Флоренция и именно в Италия един век по-късно било открито модерното кабалистично училище от Исаак Лурия (1533-1572), чието учение било превърнато в практическа система от хасидите от източна Европа с цел да бъдат писани текстове на амулети, да бъдат викани дяволи, да се жонглира мистично с цифри и букви и т.н. По този начин през XV век Италия била център, от който се разпространявали кабалистичните влияния и може би италианците, които втълпили различни идеи на Жил дьо Ре, са черпели вдъхновението си от този източник. Действително Елифас Леви, който със сигурност не може да бъде обвиняван, че е антисемит, заявява, че ,,евреите, най-верните познавачи на тайната на Кабалата, почти винаги били истинските учители по магия през Средновековието", и изказва предположението, че Жил дьо Ре е взел чудовищните си рецепти за използване на кръвта на убити деца ,,от някой от тези стари еврейски ,,гримоари" (книги за магия), които, ако бяха известни, биха били достатъчни за излагането на евреите на ненавистта на цялата земя." В своята ,,Анриада" Волтер също приписва на еврейството вдъхновение магическите обреди, придружени с проливан на кръв и извършвани през XVI век:
В сянката на нощта, под един тъмен свод, тишината ръководи тяхното нечестиво събрание. На бледата светлина на един вълшебен факел се издига гнусен олтар, направен върху гроб. Именно тук се поставят ликовете на двамата крале, обекти на техния ужас, обекти на техните оскърбления. Техните кощунствени ръце смесиха върху олтара името на Вечния с имената на силите от ада. Върху тези мрачни стени са подредени копия, а върховете им са потопени в съдове с кръв; приспособление, застрашаващо тяхната ужасна загадка. Жрецът на този храм е един от евреите, които, в качеството си на заточени на земята и граждани на света, разнасят навсякъде своята дълбока нищета и са изпълнили отдавна всички народи с един древен куп суеверия и т.н.
Волтер добавя в една бележка под линия: ,,Обикновено евреи били използвани при правенето на магия. Това древно суеверие произлиза от тайните на Кабалата, за чиито вечни пазители се обявявали евреите. Катерина де Медичи, маршал д'Анкр и мнозина други използвали евреите за съставянето на заклинания." 
Черна магия

На това обвинение в практикуване на черна магия се натъкваме през цялата история на Европа още от най-ранните времена. Евреите са обвинявани, че отварят кладенци, че практикуват ритуални убийства, че използват откраднатата църковна утвар за извършване на светотатство и т.н. Несъмнено във всичко това са били включени много преувеличения, вдъхновявани от народните предразсъдъци и средновековното суеверие. Обаче, макар да осъждаме гоненията, на които са били подложени евреите по тази причина, трябва да признаем, че те сами са се излагали на подозрение заради своята действителна склонност към практикуване на магическите изкуства. Ако от страна на гонителите е било проявявано невежо суеверие, то още по-удивително суеверие е било проявявано от страна на преследваните. Действително, демонологията в Европа в основата си е била еврейска наука, защото въпреки че вярата в злите духове е съществувала от най-древни времена и винаги е продължавала да съществува сред примитивните раси, както и сред невежите класи  в цивилизованите страни, предимно чрез евреите тези суеверия са били внесени на Запад, където са се запазили не само сред по-долните прослойки на еврейското население, но дори образували съществена част от еврейската традиция. Така в Талмуда се казва:
Ако окото може да забележи демоните, които населяват вселената, съществуването би било невъзможно. Демоните са повече на брой от нас: те ни обграждат от всички страни, подобно на канавки, изровени около лозя. Всеки от нас има хиляда демона от лявата си страна и десет  хиляди демона от дясната си страна. Неудобството, изтърпявано от тези, които присъстват на равински събрания,... идва от демоните, които се смесват с хората при тези обстоятелства. Освен това умората, която човек изпитва в коленете си при ходене, идва от демоните, в които се блъска на всяка крачка. Ако дрехите на равините се късат толкова бързо, това е пак защото демоните се търкат в тях. Този, който пожелае да се убеди сам в тяхното присъствие, трябва само да поръси около леглото си пепел и на следващата сутрин ще види отпечатъци от краката на петел.
След това в същия трактат се дават указания как да се виждат демони чрез изгарянето на късчета от черен котарак и поставяне на пепелта в окото на човека: ,,тогава човек веднага забелязва демоните." В Талмуда се обяснява също, че дяволите обитават предимно водосточните тръби на къщите и обичат да пият от каните с вода, затова се препоръчва да излееш малко вода от каната, преди да пиеш от нея, и така да се отървеш от нечистата част.

Тези идеи получават нов тласък с публикуването на ,,Зохар", която, както ни казва един еврейски автор, ,,от XIV век насам, почти без никакво прекъсване, е имала винаги власт над умовете на болшинството евреи. В него талмудистките легенди за съществуването и дейността на шедхим (демоните) се повтарят и разширяват и се установява йерархия от демони, която съответства на небесната йерархия... ,,Нишнат Хайим" на Манасех (бен Израел) е пълна със сведения за вярата в демоните... Дори начетените и учени равини от XVII век се придържали към тази вяра."

В такъв случай тук не става дума за невежи селяни, които получават фантастични видения от уплашеното си въображение, а за равини - признати водачи на една раса - които претендират, че притежават цивилизационни традиции и високо ниво на интелигентност, но втълпяват умишлено на своите последователи вечен страх от демонични въздействия. Колко ли от този страх е бил споделян с нееврейското население? Във всеки случай любопитно съвпадение представляват приликите между така наречените народни суеверия и съчиненията на равините. Например, страховитите признания, правени и от шотландските, и от френските селянки, обвинени в магьосничество заради нощните посещения при тях на дяволи от мъжки пол, намират точно съответствие с откъсите от Кабалата, където се казва, че ,,демоните са и от мъжки, и от женски пол, и те се стремят да се съвкупляват с хора - представа, от която възниква вярата в инкубите и сукубите." Така от еврейски достоверен източник узнаваме еврейския произход на тази странна самоизмама.

Очевидно е, че можем да проследим до един и същ източник магическите формули за лечение на болести, които били общоприети по онова време. От най-древни времена евреите са се специализирали в областта на медицината и много особи с кралски произход са настоявали да бъдат лекувани от евреи, някои от които може би наистина са придобили медицински позннаия от висш порядък. Еврейският автор Марголиот се спира на този факт с известно самодоволство и съпоставя научните методи на еврейските лекари с шарлатанствата на монасите: ,,Въпреки слуховете, разпространявани от монасите, че евреите са магьосници (в резултат на по-големите им медицински умения), християнските пациенти посещавали често домовете на еврейските лекари, предпочитайки ги пред манастирите, където се претендирало, че излекуването се дължи на някои удивителни реликви като ноктите на свети Августин, края на втория пръст на свети Петър... и т.н. Едва ли е нужно да се добавя, че еврейските медици излекували много повече хора от монасите измамници."

Обаче, в действителност, гротескните лекове, които Марголиот приписва на християнското суеверие, изглежда частично са произхождали от еврейски източници. Авторът на една друга статия за магията в Енциклопедията на Хейстингс твърди, че магическите формули, изписани на латински в древните медицински съчинения и използвани от монасите, били предимно с източен произход и идели от вавилонската, египетската и еврейската магия. Следователно, монасите ,,играели само посредническа роля". И наистина, ако погледнем в Талмуда, ще открием, че в него се препоръчват лечения, които са не по-малко абсурдни от тези, които осмива Марголиут. Например:
Яйцата на скакалеца лекуват зъбобол; зъбът от лисица лекува съня, тоест, зъбът на жива лисица предотвратява заспиването, а зъбът от мъртва лисица кара човек да заспи; гвоздеят от бесило, на което е бил обесен човек, премахва отоци.
Един крайно просемитски автор цитира много еврейски медицински съчинения от XVIII век, публикувани отново чак в края на XIX век, които показват запазването на тези магически формули сред евреите. Повечето от тях са твърде гнусни, за да ги преписвам; но някои от тези с по-невинно съдържание гласят: ,,В случай на епилепсия, убий петел и го остави да се разложи", За да се защитиш от всички злини, препаши се с въже, с което е бил обесен престъпник." Различни видове кръв също играят важна роля: ,,Кръвта на лисица и на вълк са подходящи за лекуване на камък в пикочния мехур; кръвта на овена помагат срещу остри стомашни болки; кръвта на невестулката помага срещу скрофули" и т.н. - да се мажат по кожата.

Но да се върнем на сатанизма. Които и да са били тайните вдъхновители на магьоснически и диаболистични практики от XIV до XVIII век, доказателствата за съществуването на сатанизма през този дълъг период са съкрушителни и почиват върху действителни исторически факти. Твърде чудновати и отблъскващи подробности като тези, които се срещат в трудовете на Елифас Леви или в La-bas (,,Там долу" на Юисмас, са изложени в документална форма от Маргарет Алис Мъри в нейния удивително безстрастен труд, в който се разказва предимно за вещиците от Шотландия.

Култът към злото е реалност - както и да се опитваме да го обясним. Елифас Леви, въпреки че отрича съществуването на Сатаната ,,като изключителна личност и сила", признава тази фундаментална истина: ,,Злото съществува; невъзможно е да се съмняваме в това. Ние самите можем да вършим добро или зло. А има същества, които съзнателно и доброволно вършат зло." Също така има същества, които обичат злото. Леви е описал превъзходно духа, който подтиква към действие такива същества, в своето определение за черната магия: ,,Черната магия, в действителност, е комбинация от кощунства и убийства, постепенно променяна, с оглед да бъде извращавана постоянно човешката воля и един жив човек да бъде превърнат в чудовищен призрак на дявола. Следователно, това е всъщност религия на дявола, култ към мрака, омраза към доброто, усилена в неимоверно голяма степен; това е въплъщение на смъртта и постоянно пресътворяване на ада."

Средновековието, което изобразявало дявола като беглец от светената вода, може би не е тънело в такова невежество, както ни кара да смятаме нашата изключителна модерна култура. Защото тази ,,омраза към доброто, усилена в неимоверно голяма степен", този против да се осквернява и омърсява, който изгражда основата на черната магия и се е проявил в следващите фази на световната революция, произтича от страха. Така чрез самата омраза силите на мрака обявяват съществуването на силите на светлината и своето собствено безсилие. Във вика на човека, обладан от зъл дух: ,,Какво общо имаме с Теб, Исус от Назарет? Нима си дошъл, за да ни унищожиш? Знам Те кой си Ти, Светият Бог" - дали не чуваме неохотната почит на победения към победителя в мощния сблъсък между доброто и злото?

Няма коментари:

Предоставено от Blogger.